На второ четене парламентът окончателно прие промените в Кодекса на труда, които засягат дистанционната работа. Понеже знаем, че не ти е необходима поредната подробна статия по темата, ето накратко какво означава това.

Малко предистория

Започваме от това, че идеята на Кодекса на труда е да защитава работниците. Оказва се обаче, че границата между защита и строг контрол е тънка. С публикуването си през август миналата година, проектът (очаквно) разбуни духовете и мнозина ги разкритикуваха. Основният аргумент бе, че новият закон лишава дистанционната работа от гъвкавост и я приравнява към надомната. 

Първоначалното предложение бе следното: в закона ясно да се запише, че при работа от разстояние работникът е длъжен да посочи конкретното място, на което ще работи, за да бъде то вписано в трудовия договор. До тук добре, това изискване същестува и към момента. Разликата идва от това, че проектът въвежда изрично изискване служителят да осигури "работно място извън предприятието за извършване на работа от разстояние към датата на възникване или изменение на трудовото правоотношение" и "да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място". Мислиш, че става дума за дома ти като цяло или дори стая от него? Ами не, тук говорим за конкретно място в помещението. Дивана в хола или стола в трапезарята, ти решаваш.

Абсурдни или не, промените в Кодекса на труда нямаше как да бъдат избегнати - новата уредба на дистанционната работа е посочена като задължителна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост. А кое е най-забавното ли? Срокът за приемане на тези промени изтече през декември 2023 г.

Как новият закон дефинира дистанционната работа?

Промените в Кодекса на труда вече са факт, но по предложение на Божидар Божанов от “ПП - ДБ” в трудовия договор може да бъде записано повече от едно място, което да служи като хоум офис. Ако по време на дистанционна работа настъпи злополука, работодателят не носи отговорност за нея. Работодателите също така могат да променят мястото на работа за не повече от 1 месец годишно с писмено съгласие на служителя. Ако по време на дистанционна работа настъпи злополука, работодателят не носи отговорност за нея.

В допълнение служителите получават и “право на изключителна почивка” - следващият път, когато шефът ти ти звъни извън работно време, то с чиста съвест можеш да натиснеш червената слушалка или да игнорираш обаждането.  

Абсолютен факт е, че компромисът в текста на закона не решава проблема - ако технологиите ти позволяват да бъдеш истински дигитален номад и да работиш от всяка точка на планетата, стига да имаш достъп до интернет, то българският закон все още изостава. Едно обаче е сигурно - ние ще продължим да следим темата и да ти предоставяме възможности да работиш каквото поискаш откъдето поискаш.